Видове загуба, за които рядко говорим

Публикувано от Яна Хараланова на

Загубата и скръбта имат много измерения и форми. Масово убеждение е, че загубата на близък е непрежалима, че скръбта никога не си отива. И още – често битува убеждението, че не е редно да си отиде това усещане.

Скръбта обаче е процес. И като всяка друга емоция има нужда да премине през нас… и да си отиде.

Всяка култура, всеки народ, има свои ритуали, с които да помогне на опечалените да преминат през скръбта. В съвременните общества обаче тези ритуали често се прилагат проформа, „от уважение“, без да се вникне в истинският смисъл, без да се даде пространство на опечаления да преживее мъката, тъгата, скръбта, та дори гнева и вината.

„Стегни се! Продължи напред!“

Казано с добро, казано с някаква форма на грижа към опечаления, но без дълбокото разбиране на процеса на трансформация, през който преминава човек в такъв момент. Ще се стегне, ще продължи напред, но не сега. Сега има нужда да скърби, да е в траур…

Понякога е трудно да намериш пътя си през мъката. Енергийната психология и в частност ТЕС има силата да даде на всеки възможност да премине през процеса на траур пълноценно. Да създаде това така нужно защитено пространство, където можеш да се отдадеш на мъката си, да я преживееш и наистина да продължиш напред със собствения си ритъм и собственото си разбиране за нещата.

Ето как ТЕС може да ни помогне в процеса на преодоляване на различни видове загуба:

Физическата загуба на близък

Не е нужно да оставаме в болката от загубата завинаги. ТЕС може да трансформира тези усещания и да превърне скръбта и болката в дълбока любов и признателност към човека, който си е отишъл от нас.

Много са аспектите, по които да се работи. Започнете с преките чувства и мисли, които предизвиква във вас спомена за загубата. Какво изпитвате когато си мислите за баба си и дядо си или баща си и майка си? Работете с всяко чувство, потупвайки се. Изплачете неизплаканото, изтъгувайте неизтъгуваното.

Не чувствате нищо? Светва тук една червена лампичка. Потупвайте се, поровете се. Дали тук няма спотаени чувства и мисли, които не сте си позволявали толкова време? Дали не сте ядосани на човека, който си е отишъл внезапно и смятате, че тези емоции са неподходящи?

В България (или поне в моя край) имаме традиция – да се говори за отишлия си само добро или нищо. И в тези думи прозира една дълбока мъдрост, но биват интерпретирани по странен начин – като забрана да си мислим „лошо“ за починалия. Извадете тези „лоши“ чувства наяве и ги изчистете с ТЕС. Тогава добрите думи ще идват сами, чисти и автентични.

Прекрасна техника за работа е използването на снимка. Изберете снимка на починалия. Как се чувствате когато гледате снимката? Работете с всички мисли и чувства, които се появяват, докато не стигнете до ниво да ви е равно или да изпитвате любов и благодарност.

Загуба на човека, който сме познавали

Тази загуба не е физическа, но хората се променят. Непрекъснато и независимо дали го искат или не. Например болест или някакво трагично събитие могат да променят човека до неузнаваемост.

Майка губи детето си и това я променя завинаги. Хората край нея не могат да усетят загубата й, не разбират случващото се с нея. Искат да си върнат онази жена „от преди“. Независимо как премине през процеса на траур тя никога няма да бъде същата, нито близките ѝ ще бъдат.

Имате право да тъгувате по човека „от преди“, човека, който сте познавали добре и сте обичали. Имате право да сте гневни, тъжни, неразбиращи. Работете с всички тези чувства, потупвайте се, намерете вътрешен покой. И отново – дайте си време, не се насилвайте да приемете непременно промяната. Поработете и с ТЕС рецептата ми за (не)приемането на случващото се.

Мъката по някого, когото още не сме изгубили

Предварителната мъка е характерна, когато например имаме терминално болен близък. Но е изключително честа и в ежедневието ни, при обстоятелства много далечни от смъртта.

Улавям се от време на време как си мисля, че не искам децата ми да порастват, колко е хубаво да са новородени бебета, две годишни дечица или осемгодишни умници. Понякога зад тази мъка от предстояща загуба на детето от точно този момент се крие страх от промяна или усещане за недостатъчност, страх от бъдещето. Както и един куп ограничаващи убеждения. Потърсете тези емоции и мисли, работете с тях, изтупайте ги. Бихте могли да приложите и Пренареждане на Матрицата за конкретните случки, които не искаме да загубим. Какво ни привързва към тях толкова силно?

Загубата на човека, който съм бил преди

Както може би знаете, работя предимно с майки. И това е една от най-честите загуби, които срещам при тях. Съвсем реална и автентична загуба. Обичайно изпитваме тази загуба на себе си в ситуации, които внезапно са променили живота ни.

Мъката, скръбта по миналото ни АЗ е толкова осезаема и истинска, колкото всяка друга загуба. В живота ни има много внезапни промени. Предвидими, но често никой не ни подготвя адекватно за тях. Детето тръгва на градина и напуска семейството си. Рядко се замисляме колко огромна загуба е това за детето. Завършваме училище – и сега на къде? В продължение на години ежедневието ни е било с определен ритъм и система и изведнъж…

Всяка промяна в живота ни – независимо колко е положителна – има своите негативни страни, своите плаващи пясъци и предизвикателства. Всяко ново нещо, което получаваме води със себе си загуба на нещо друго…

Отделете 15-20 минути за да запишете всички загуби, които сте преживели – всеки от четирите типа, споменати по-горе и въобще всяка загуба, за която се сетите (дори да става въпрос за откраднатото колело, когато бяхте на 10 години). След това си изберете една и работете върху нея с ТЕС, работете върху цялата палитра от емоции, която предизвиква във вас. След като намалите значително интензитета, преминете към следващите случки, докато отработите всяка записана случка.

Нормално е да остане усещане за тъга, колкото и да работите упорито. Нормално е понякога да остане едно ехо от усещането за загуба. Не се насилвайте. Не е невъзможно, но не винаги е постижимо да достигнем до ниво, където спомена за изгубеното да носи само радост и благодарност, че е било част от живота ни.

Дайте си време. Помните ли? Това е процес, пътуване. 

А ако не искате да сте сами в това пътуване, обадете ми се за сесия. С радост ще ви придружа! 🙂


Яна Хараланова

Казвам се Яна Хараланова и съм вашият спътник в себепознанието. Мисия ми е да ви придружа по пътя към целите, които сте си поставили, да бъда ваш инструмент в личностното развитие и духовното израстване. Помагам ви да развиете личния си ресурс откривайки вашите пътища и решения. Заедно премахваме всичко ненужно и ограничаващо ви да живеете живот изпълнен с радост, любов и съпричастност, в дух на сътрудничество с околните. Фокусът ми на работа са семейства планиращи бременност, бременни, родители на малки деца, майки, които искат да бъдат нещо повече от само майки на децата си.