Майчинството не идва естествено за всяка жена. Много майки всъщност не са искали да станат майки. Не са взели „чисто“ решението. Не са имали ясно разбиране какво ги очаква. Нито каква е вътрешната им мотивация да направят този избор. 

Били са принудени. 

• От обществените нагласи, че всяка жена трябва да стане майка. Нагласата, че единствената стойност и принос на жената е да ражда, една ходеща утроба. 

• От възпитанието на момичетата от най-ранна възраст да се подчиняваме, да сме винаги в услуга на другите (но не и на себе си), да се съобразяваме с другите (но не и със себе си). 

• От промиването на мозъци, че едва ли не имането на деца е единственото смислено нещо, което можеш да правиш през живота си. 

• От семейството и натиска за внуци/наследници. 

• От сериозни препятствия пред жените за реализация в „традиционни мъжки“ професии, но и в „традиционно женски“, които обаче са зле платени. 

• Заради ограничен или никакъв достъп до контрацепция, ограничен достъп или забрана на абортите (но не и санкции върху мъжете, които изоставят жените, на които са направили деца), които вървят със съответната стигма. 

• От липса на елементарно сексуално образование. 

• Заради митът за „тиктакащия биологичен часовник“, погрешни представи за женското тяло и „остаряването“ на яйцеклетките (женското тяло не е достатъчно изследвано, а сред медицинското съсловие се шири стабилно женомразие и възрастова дискриминация). 

Като казвам, че са били принудени да станат майки, не казвам, че при други обстоятелства не биха прегърнали радостно майчинството, нито че въобще не искат или не обичат децата си. 

В друг момент от живота, с друг партньор, с друга нагласа, след стабилна вътрешна работа и овластени, нещата вероятно биха били други за много от тях. 

Сериозният проблем е, че тези жени са били ограбени от свободната си воля под натиска на близките си или от страх да не бъдат изоставени от любимите си хора и отлъчени от обществото. 

Има и множество (лични) причини за отказ от майчинството – сега или завинаги. 

• Фокус върху кариерата – често научна или спортна кариера са трудно съвместими с отглеждането на деца. Професии с чести пътувания, както и такива обвързани с висок стрес и риск. 

• Здравословни проблеми – тежко или хронично заболяване би попречило на една жена да преживее майчинството пълноценно. Трудно е да трябва да се справяш с болестта си и в същото време да трябва да се грижиш за бебе, което е изцяло зависимо от теб. 

• Проблеми с психичното здраве – не e задължително да става въпрос за тежки психиатрични диагнози. Състояния като депресията могат да превърнат майчинството в сбъднат кошмар. Освен, че заради бременността може да се наложи спиране на лекарства, които са жизненоважни за контрол на симптомите, което е доста тежко само по себе си. 

• Нестабилно финансово състояние – отглеждането на деца не е безплатно.

• Липса на подходящи битови условия – децата заемат място, изискват пространство. 

• Неподходящ партньор – не е задължително да става въпрос за партньор-насилник, партньора може да е неподходящ по много причини. 

• История на насилие – сексуално, психологическо, физическо. 

• Психологически травми от различно естество. 

• Философски и религиозни възгледи. 

• Екологичен активизъм – избора да нямаш деца за да не вредиш на природата с екологичния си отпечатък. 

• Просто не изпитват нуждата да имат деца – да, има такива жени. 

Когато говоря предимно за предизвикателствата на майчинството, не е с цел да изкарам майчинството само като негативно преживяване. Целта ми е да помогна на жените да направят „чист“ и свободен избор за бъдещето си.

Когато жените станат майки, за тях е много по-рискова стъпка във всеки аспект на живота им, отколкото промяната, която претърпяват мъжете, когато станат бащи. 

Също така смятам, че всяко дете е редно да бъде доведено на този свят заради него самото, а не по други изкривени и нездрави причини.  

Сега по същество какво може да се направи, когато сме притиснати да имаме деца. И макар да говоря предимно на жените, почти всичко важи и за мъжете. 

Какво може да се направи, ако все още нямате деца, но се чувствате притиснати да се посветите на майчинството: 

1. Идентифицирайте източника на натиска – дали е партньора, семейството, обществени нагласи или друго. Източника на натиска може да е повече от един. 
2. Работете над отношенията си с тези, които оказват натиска. Какво ви кара да се поддадете на натиска, какво ви е страх, че ще изгубите, ако не се поддадете и така ги разочаровате.  
3. Работете над поставянето и отстояването на здравословни граници. 
4. Определете какви виждания и убеждения имате за семейството и в частност имането на деца. Работете над негативните/нездравите такива. 
5. Изяснете си откровено: 
   * Защо искате деца – каква нужда бихте задоволили, ако имате деца. 
   * Защо не искате деца – какво ще изгубите, ако имате деца. 
   * Какви страхове имате по темата. 
   * Работете над всеки от отговорите. 
6. Работете в посока да се чувствате ценна и намирате стойност в самото си съществуване на този свят, а не чрез задоволяване на чужди желания и постигането на чужди цели. 

Какво могат да направят жените, които се чувствали притиснати да имат деца и вече имат такива (съответно има някаква неудовлетвореност в тях и майчинската им роля): 

1. Отработете травматичните преживявания свързани с ролята на майка. Може би бременността ви е изненадала? Може би раждането е било по-трудно от очакваното? Може би живота с бебе няма нищо общо с това, което сте очаквали?
2. Работете с усещането, че сте в капан заради ситуцията.
3. Поемете отговорност за това, че вече имате деца, независимо как се е стигнало до това. Поемете отговорност за решението си, независимо как се е стигнало до него. Не е редно детето да носи вина за чужди постъпки. 
4. Бъдете откровени пред себе си как се чувствате – назовете гнева, разочарованието, тъгата и цялата палитра от емоции, които изпитвате. Няма забранени емоции, дори те да са насочени към детето или най-близките ви! 
5. Работете в посока да простите на себе си, че сте се поддали на натиска и сте взели решение против себе си. 
6. Работете в посока да изясните отношенията си с тези, които са ви принудили пряко или непряко да имате деца. 
7. Работете над поставянето и отстояването на здравословни граници. Помислете какво може да направите още сега, за да подобрите ситуацията (тръгване на терапия, промяна в семейната динамика, връщане на работа и т.н.) 

8. Опознайте новото си аз! Каквото и да направите, онази жена от преди децата вече я няма такава, каквато я помните. Работете в посока да приемете и заобичате новото си аз. 

9. Изяснете си какъв родител искате да бъдете и как може да го постигнете. 

10. Приемете, че може никога да не се чувствате удовлетворени в ролята си на майка. И това е ОК. Не се отказвайте от другите сфери на живота, които ви носят радост и удовлетворение. 

Запиши се за опознавателна среща, ако си готова да се гмурнеш в темата и да откриеш как да се почувстваш на мястото си и пълноценна, дори когато смяташ, че майчинството не е за теб.