„Не се отпускам в любовта“ – убеждение зародено в утробата
През вътреутробния период се оформят базовите ни настройки и е възможно така да се зародят някои от ограничаващите ни убеждения.
С клиентката ми Д. работим над това, че не може да се отпусне във връзката си. Иска близост, но не успява да я получи от партньора си. След няколко сесии тя започва да вижда общ модел във всичките си връзки. Осъзнава, че винаги си избира партньор, на който не може да има доверие.
„Много неприятно ми се очерта този модел – партньорите ми все са ми показвали, че не мога да им имам доверие още преди да започне връзката или сравнително в началото.“
Изпитва ужас да не бъде наранена, а това ѝ пречи да се отвори към партньора (оправдано или не) и по този начин тя самата също наранява другия.
Потупваме се по ТЕС точките и започваме да търсим корена на този модел. В момента на сесията го усеща като стягане в гърдите. Казва, че винаги се е чувствала така, проследяваме го назад във времето до зачеването ѝ.
Свързва се със своето бебешко аз, което нито се чувства желано, нито чакано. В утробата няма любов, топлина и спокойствие. Чувства се така, защото майка ѝ е отсъстваща и дистанцирана.
ЕХО-то има нужда да знае, че може да се довери и че има любов за нея. Откриваме, че бебешкото аз вярва, че любовта е под условие и трябва да правиш нещо за да я заслужиш.
Д. си спомня, че майка ѝ е правила аборт между нея и сестра ѝ, защото отношенията между родителите ѝ са били много нестабилни. С помощта на Пренареждане на матрицата, клиентката ми се свързва с ЕХО-то на майка си от този период. Иска да разбере повече.
„Защо е запазила мен? Защо ме е родила?“
Тогава разбираме, че майка ѝ се надявала да се оправят отношенията им с баща ѝ. Разчитала е, че новото дете ще помогне да се оправят отношенията, макар да не е забременяла планирано.
Тежък, непосилен товар за едно дете.
Обясняваме както на ЕХО-то на майка ѝ, така и на бебешкото аз, че това не е редно и честно към детето. Както и че отношенията на родителите са си между тях и не трябва да въвличат децата за да ги разрешат.
Тогава Д. открива още едно свое ограничаващо убеждение:
„Аз все искам да спасявам някого.“
Откриваме, че това убеждение се е появило в утробата, ако не и преди това – някога (може би в други животи) е имала нужда от помощ и не я е получила. Обяснихме на бебешкото ѝ аз, че постоянния ѝ стремеж да спасява другите няма да компенсира моментите, в които не е получила помощ и подкрепа. Също, че заслужава любов заради самото си съществуване и няма нужда постоянно да печели тази любов.
Бебешкото аз в утробата се успокои. Пожела да говори с ЕХО-та на родителите си. Накрая се чувстваше обичано и спокойно.
Ако искаш да изследваш произхода на ограничаващите си убеждения и да ги промениш – свържи се с мен за сесия.
