Акушерското насилие с корени в личната травма
Под акушерско насилие разбираме физическо, психическо и вербално насилие/тормоз, което акушер-гинеколози, акушерки, медицински сестри и други специалисти, извършват над бременни жени, родилките и техните бебета.
Бих искала да обърна внимание на важен аспект, който всъщност допринася за акушерското насилие. Това е личната травма на всеки един, който е част от системата на грижите за бременните и родилките.
Травмата да се родиш
На първо място визирам личната травма свързана с бременност и раждане. Всички са се родили, по-често по травмиращ за майката и бебето начин. Бебетата имат инплицитна памет. Така че дори да нямаме съзнателни спомени за собственото си раждане, то тялото ни, биохимията ни и подсъзнанието ни помнят.
Травмата да родиш
На второ място – е травмата на всички жени в тази система, които са раждали в нея. И са нормализирали преживяванията си.
Вторичната травма на специалистите
На трето място искам да обърна внимание на така наречената „вторична травма“. Тя се случва когато наблюдаваме травмата и страданието на друг човек. Често се среща при рискови и стресиращи професии (медици, полицаи, пожарникари и т.н.)
Травмата има неприятното свойство да „протича“ в ежедневието на преживелия травмата. Не задължително като спомени, а най-често като реакции, емоции и поведение. И когато си преживял родилна травма, незвисимо дали като си се раждал или са се раждали децата ти, която не си адресирал, неизбежно ежедневно попадаш в ситуации, които ти натискат бутоните. Представяте си какво става, когато по цял ден си заобиколен от бременни, родилки, бебета… Нервната система буквално изпушва!
Травмата променя реакциите и възприятията
Тогава идват избухванията, свръхемоционалните реакции, неоправданата и ненужна агресия (физическа и вербална) към жените и бебетата, които са ти поверени. Идват и грешките, защото не можеш да мислиш и действаш трезво, ако се е активирала травмата ти.
Започваш да взимаш решения от позицията на собствените си страхове, а не от позицията на най-добрия интерес на майката и бебето. Намираш извинения за действията си, които са неморални, незаконни и непотвърдени от научни данни.
Перфектната буря се случва, когато си част от ригидна, авторитарна система, която избягва промяна. Прикриват се грешки, опасни решения и насилие. Липсват важни статистики или те биват подправяни. Отказва се законен достъп до информация.
От всичко това директно страдат майките и техните бебета. Индиректно – това се отразява на цялото общество. Травмираната майка преживява травмата си през реакции, емоции и поведение. Несъзнателно пренася преживяното насилие в ежедневието си и се завъртаме в един порочен кръг… От който има изход.
Нужна е ефективна превенция на акушерското насилие. Нужни са социални услуги за специалистите и за семействата, чрез които да адресират травмите си и да получат нужната помощ и подкрепа. Нужни са сериозни реформи в цялата система на здравеопазването. Нужно е минаване към акушерски модел на грижа.
А това, което всеки от нас може да направи, е да не извръща глава, когато стане свидетел на насилие, да не оправдава насилника и да вярва на жертвата.
Тук съм за вас, ако сте жена, преживяла акушерско насилие или специалист в системата, който иска да работи над личните си травми. Запиши си час за опознавателна среща, за да обсъдим възможностите.
