За радикалната идея, че и майката е човек
На пръв поглед тази история с желанието на една майка и депутат да присъства на заседанията в парламента с малкото си бебе, е махленска клюка. На всичкото отгоре има наглостта и да иска да кърми… Нямаме ли по-важни проблеми, че се занимаваме с това?
И да, и не… Начина, по който се отразява е меко казано отвратителен. Точно като грозна махленска клюка, като нещо срамно, недопустимо, неморално…
В същото време изкарва на повърхността един далеч по-голям и стигнал до сепсис проблем в обществото ни – отношението към жените, и в частност отношението към майките.
Далеч съм от мисълта, че бих могла изчерпателно да го покрия в тази публикация. Не целя и това. Искам само да обърна внимание на няколко неща.
Едното е, че жените биват критикувани какъвто и избор да направят. Имаш деца – егоистка си. Нямаш и не искаш деца – егоистка си. Гледаш си децата вкъщи – отивай да работиш, таткото не е длъжен да те издържа. Върнеш се на работа след раждането – защо не си гледаш детето вкъщи? Списъкът с подобни коментари е на практика безкраен.
Имам въпрос към татковците – колко от вас са чували подобни коментари за самите себе си?
А жена да работи с дете на ръце, явно е нечувано, невиждано и скандално… Въпреки че през по-голяма част от човешката история майките на бебета и малки деца са работели наравно с другите – майчинството не се е превръщало в епизод от живота на жената, в който тя е изолирана и отхвърлена от обществото.
Ще ви скандализирам с още нещо – правила съм го! Справяла съм се къде чудесно, къде никак, но съм го правила и не е пречело на работата ми повече, отколкото, ако детето ми си беше вкъщи, обгрижвано от баща си или друг доверен възрастен. Също и вкъщи съм си стояла само да се занимавам с децата си и да „въртя“ къщата. В това също съм се справяла по цялата скала между чудесно и ужасно. Имам цели три деца (оказва се, че и това е скандално) и разнообразен опит с всяко от тях.
Така стигам до втората, явно скандална за обществото ни идея – майките не сме само майки. Ние имаме много други роли, една от които е на работеща жена и професионалист. Като цяло неуважавана роля, още преди да станем майки. Но щом се появят децата, настава същински ад под небето.
Пак се обръщам с въпрос към татковците – колко пъти си ви отказвали работа или са ви уволнявали, защото имате деца?
На мен са ми отказвали работа, защото имам дете, с довода кой ще го гледа. Явно идеята, че това дете си има баща, напълно способен да се грижи за него, също е твърде радикална за обществото ни. Аз не съм изключение за жалост.
Категорично съм ЗА всяка жена да има свободата да реши дали да има или да няма деца, дали да се върне на работа веднага след раждането или да си остане вкъщи с детето колкото прецени, че е необходимо, както и всички вариации по темата.
За мой късмет, създадох си своя работа, така че да мога да управлявам живота си по-пълноценно, но много жени нямат тази възможност. Уви, приклещени са в лични и работни взаимоотношения, които по-скоро им вредят и ги постават в ненужно подчинена позиция.
Да, майчинството е нещо много лично като преживяване, но не е нещо, което трябва да бъде държано в тайна, на тъмно. Не е нещо, което да се третира като нещо срамно. Не трябва да се третира като неморално и скандално.
Заслужаваме поне минимално уважение за това, че сме люлката на живота и че всеки на този свят е роден от майка.
Заслужаваме поне минимално уважение за това, че преди всичко сме хора, личности и едва след това сме майки, професионалисти, съпруги, любовници, сестри, дъщери и ще много други неща. И колкото да ми се иска да получаваме това минимално уважение автоматично, съм реалист и знам, че е нужно да се преборим за него.
Първо сами себе си да се уважаваме като жени, майки и човешки същества. Години работих в посока да го постигна за самата себе си и на всички нива да приема и да се третирам като човек, който заслужава уважение, заслужава да прави собствените си избори, да заема място и най-вече, че заслужавам любов.
А когато го отгледаме в себе си, ние го предаваме на децата си и така променяме целия свят.
Сега съм ролята да подам ръка на другите жени край мен, за да се намерят. Да се видят, да се чуят, да се заобичат отново. Да се научат на себеуважение, да не се страхуват да искат, да мечтаят, да заемат място и да надигат глас.
Външната промяна става първо с вътрешната промяна. Вътрешната промяна е нелек път, по който и аз продължавам да вървя. Готова съм да вървя с всяка жена решила да върви по пътя през вътрешната промяна, тук съм за вас. За мен е чест да го правя!
Заедно и споделено се стига далеч.
