Защо рядко се говори за следродилната депресия?
Следродилната депресия е недостатъчно обсъждана тема поради комбинация от фактори, включително обществени очаквания, срам и липса на осведоменост.
Много нови майки се чувстват неудобно или засрамени от това, че се чувстват депресирани, когато се предполага, че трябва да са щастливи и доволни от живота.
Това може да ги накара да се страхуват от осъждане или да се тревожат, че ще бъдат възприети като лоши майки. Тази нагласа им пречи да потърсят помощ или открито да обсъждат преживяванията си.
Някои жени не разпознават следродилната депресия като сериозен проблем или не разбират, че тя е различна от нормалната следродилна тъга. Следродилната тъга представлява леки и краткотрайни промени в настроението и отшумява в рамките на две седмици без да е необходимо лечение. Симптомите на следродилната депресия са по-продължителни, по-задълбочени. Могат да се появят дори месеци след раждането.
Социален натиск и очаквания:
Майчинството често бива идеализирано и романтизирано. Образът на радостната и удовлетворена майка е наложен като (нереалистична) норма. Това често кара майките да се притесняват и да се затрудняват да признаят и изразят чувствата си на тъга, тревожност или отчаяние.
Стигма и срам:
Много жени се чувстват засрамени или виновни, че са депресирани. Вярват, че това е признак на слабост или че не са добри майки.
Липса на осведоменост за следродилната депресия:
Голяма част от жените не са наясно с разпространението или тежестта на следродилната депресия. Това води до неразбиране на нейното въздействие, незнание, че е лечима и нежелание да се потърси помощ.
Трудност при разпознаване на симптомите на следродилната депресия:
Симптомите на следродилна депресия могат да бъдат трудни за разпознаване. Особено ако майката не е наясно с тях. Често симптомите биват неглижирани като нормални състояния за жена с малко дете вкъщи.
Страх от осъждане:
Някои родители се притесняват, че ще бъдат осъждани, че не се справят или че не изглеждат щастливи. Това допълнително ги обезкуражава да търсят подкрепа.
Липса на достъп до грижи:
Пречките пред достъпа до здравни грижи, като например липса на здравно осигуряване или транспорт, също могат да възпрепятстват търсенето на помощ при следродилна депресия. Здравната каса не покрива работата с психолог, много от специалистите, които имат досег до жените в първата година след раждането, не са обучени да наблюдават за симптоми за следродилна депресия, фокус на грижата е върху бебето, макар майките да се нуждаят от също толкова внимателна и редовна грижа за физическото и психическото си здраве.
