Сърцето ми се свива всеки път, когато по родителските групи и форуми някой се похвали, че е решил проблемите си с „неуправляемото“ си дете, благодарение на „шамарената фабрика“.

Шамарите обаче не решават проблема, ако въобще има такъв, а го задълбочават. Дори за момента да възпрат нежеланото поведение, в дългосрочен план нанасят сериозни вреди. Шамарите, боя, наказанията несъответстващи на провинението (ако въобще има такова), използвани като основни възпитателни методи водят само до едно – детето започва да се страхува от родителите си. Подчинява се от страх, че ще бъде наранено, а не защото най-после е разбрало какво се очаква от него.

Решения, различни от „шамарената фабрика“, за щастие има и ще говоря за тях в края на статията.

Шамарите, боя и наказанията са насилие над детето

Нараняват детето на физическо, емоционално и психологическо ниво. Отделно, че съсипват връзката с родителя, която би трябвало да е основана на любов и доверие, не на страх.

Знам от първо лице какво е да се страхуваш от родителите си, макар аз самата да не съм преживявала физическо насилие от моите (или поне не си спомням). Чувството е ужасно!

Хората, към които би трябвало да се обърнеш, когато си наранена, когато имаш нужда от подкрепа, разбиране и любов, са тези, които ти причиняват болка и те нараняват. Това е тежък конфликт, в който детето не спира да обича родителите си, а спира да обича себе си и започва да се опитва да се нагоди към нездравите очаквания и модели на семейството си.

Започва да търси вината в себе си, става „добро момиче“ на всяка цена, спира да се защитава, трупа гняв и негодувание, изоставя личните си граници, ако въобще е имала такива. Или пък започва да се бунтува, да проявява опасно поведение, чрез което наранява себе си или другите. Спира да спазва каквито и да било правила, защото боя го научава, че няма смисъл да ги спазва.

Всичко това се отразява и в живота ѝ като възрастна и във всички други взаимоотношения, които ще има когато порасне.

Отношенията с родителите в детството залагат базови настройки и очаквания за света

Детето няма реален избор в отношенията с родителите си. То не може да излезе от тези отношения, рядко е способно да се защити, още по-рядко опитите за защита са успешни. Детето буквално е зависимо от родителите си за да оцелее.

Можеш да си разказваш каквато си искаш легенда, с която да оправдаеш насилническото си поведение над детето си, но това не променя фактите. Насилието си е насилие, независимо какви са причините то да се случи. А последствията са реални и дългосрочни.

Възможни корени на родителското насилие и последиците от него

Причините да се стигне до „шамарената фабрика“ могат да са най-разнообразни и никоя от тях не е детето само по себе си. Не претендирам да ги изчерпя в тази статия, ще обърна внимание на няколко, които срещам най-често и дори аз самата съм преживяла.

Обикновено причините за насилническото поведение са комплексни.

„Не знам друг начини.“

Това ми е „любимото“ оправдание – „нас също са ни били и ето, че станахме хора“. Да, физически си пораснала, биологично си хомо сапиенс, но какъв човек си станала всъщност? Най-вероятно си станала наранена и травмирана. Разбирам и съчувствам за това. Никое дете не заслужава да бъде бито и наранявано под каквато и да е форма, независимо какво е извършило.

Не си виновна за това, което ти се е случило.

Не си виновна за моделите, които си наследила от родителите си.

Обаче сега, когато си вече възрастна и имаш дете, си отговорна какво правиш с преживяното. Отговорна си да преодолееш травмите си. Отговорна си за благополучието на детето си. Отговорна си да не пренесеш насилническите модели в следващото поколение.

Родителска безпомощност и нереалистични очаквания към детето

Другата честа причина е, че много родители не са подготвени да бъдат родители и не знаят почти нищо за развитието на детето. Не знаят какво кога е нормално като интелектуално, психологическо и физиологично развитие.

Приемат нормални етапи от развитието на детето, като лично отношение срещу себе си и че детето прави разни неща нарочно. Да, естествено е детето да се съпротивлява в определени ситуации, но в повечето случаи това е форма на самозащита, а не съзнателен опит а тормоз над родителя.

Много хора приемат децата като вертикално ощетени възрастни, без да отчитат, че те са с незряла психика и незряла нервна система. Нито отчитат, че децата имат по-различни нужди от възрастните в отделните етапи от развитието си.

Например децата дълго време нямат представа за време, нито имат абстрактно мислене и приемат почти всичко, което им се каже, буквално. Префронталния кортекс и абстрактното мислене започват да се развиват на 7+ годишна възраст. Там някъде детето започва да има „филтри“, чрез които да възприема реалността по-нюансирано. Но в крайна сметка, това, че детето може да говори, не значи непременно, че може да мисли (като възрастен).

Преумора, липса на подкрепа

Стигаме и до възможните социални причини за насилническото поведение на родителите. Това най-често се преживява от жените, които на практика биват емоционално и физически изоставени от близките си и обществото след раждането на детето. Също така са подложени на нечовешки социален натиск.

Очакването жената сама да отглежда децата си е сравнително съвременна глупост. На биологично ниво ние сме бозайници и биологичната норма е да отглеждаме заедно децата си като група (стадо/село), като в тази грижа се включват не само имащите собствени деца.

От тази гледна точка, когато една жена е сама по цял ден с децата си, за нейната нервна система това е сигнал за смъртна опасност. Тялото и психиката ѝ приемат, че се е отделила от групата и оцеляването на нея и децата ѝ е под въпрос.

Като добавим липсата на сън, почивка и адекватна храна, се получава перфектната буря. Имаме една жена, която е постоянно в режим на оцеляване. Изчерпана физически и психически, изгубила себе си като личност, срасната на 100% с ролята си на майка в продължение на месеци и години. Един хленч я дели от това да посегне на детето си.

Депресия и други психологически проблеми

Много нисък процент от хората, които страдат от депресия търсят професионална и въобще каквато и да е помощ за състоянието си. Недиагностицираните и нетретирани психологически проблеми влошават качеството на живот, влошават връзката с другите и със себе си.

При някои жени депресията или други психологически проблеми, могат да доведат до самонараняване, нараняване и/или изоставяне на детето.

Никой не е виновен за депресията си и какъвто и да е друг психологически проблем. Отговорността обаче да се погрижиш за себе си или да обърнеш внимание на близък да се погрижи за психическото си здраве, си я има.

Решения има!

Винаги има какво да се направи за да подобриш живота си; гнева и безсилието да са под контрол, а „шамарената фабрика“ завинаги да остане в миналото, дори не винаги да имаш достъп до най-оптималните решения. По-добре да направиш малко, отколкото нищо.

1. Потърси помощ за подобряване на психичното си здраве.

Обърни се към личния си лекар или друг специалист за диагностика и насоки. Свържи се с мен за съвместна работа. Говори с приятели и близки. Направи си тестове, които да те ориентират какъв би могъл да е проблема ти. Потърси ресурси с насоки как да се справяш на ежедневно ниво. Намери група за подкрепа или създай такава.

2. ТЕС и други методи от енергийната психология.

Техники за емоционална свобода е чудесен инструмент за самопомощ. Дори да не разполагаш с нужните финансови и времеви ресурси да отидеш на курс или да работиш с ТЕС практик, винаги би могла да потърсиш леснодостъпни материали (книги, статии, видеа, приятели и близки, които познават метода), с чиято помощ да се научиш как да прилагаш ТЕС в ежедневието си.

ТЕС доказано сваля нивата на стрес и тревожност. Голяма част от работилите с ТЕС съобщават за трайно намаляване на депресивните и травматични симптоматики в сравнително кратки срокове.

3. Опознай детето си!

Научи повече за физиологическото и психологическото му развитие, различните етапи на израстването. Съответно и каква е ролята ти като родител в тези етапи. Опознай го такова каквото е като характер и интереси.

Постави на първо място взаимоотношенията си с детето. Да не се тръшка в магазина или да не получи двойка не е по-важно от това да уважаваш детето си като личност, да го подкрепяш, да му показваш, че го обичаш истински и дълбоко, и че детето е важно и обичано такова каквото е, а не такова каквото искаш да бъде.

4. Опознай себе си!

Помниш ли коя беше преди да имаш деца? Какво е останало от тази жена? Какво от нея искаш да си върнеш?

Мислила ли си какъв родител искаш да бъдеш? Това желание реално ли е или е продиктувано от нездрави и нереални представи, които си наследила от своите родители?

Потърси нездравите модели на поведение, които управляват ежедневието ти и разбери как можеш да ги промениш. ТЕС и Пренареждане на Матрицата имат голям потенциал в тази посока.

5. Развий социалните си умения, разшири социалния си кръг.

Ние като хора се лекуваме чрез свързване. Лекуваме се в общност. Създай нови приятелства и контакти, създай си по-широка и богата среда (в идеалния случай още преди децата). Ако не можеше да получиш нужната подкрепа и разбиране от партньора и семейството си, потърси хора, които са способни и имат желание да ти ги дадат.

Ти можеш да спреш цикъла на насилие!

Няма да те залъгвам – вероятно няма да ти е лесно да се погледнеш такава каквато си. И все пак знай, че си струва!

Заслужаваш по-добър живот от това. Децата ти също заслужават да отраснат с родители, които не ги нараняват постоянно, а ги отглеждат с любов, подкрепа и разбиране.