Жена на 55 години. Открит ѝ е тумор с неизяснен произход, претърпяла е операция за отстраняване на тумора. Възстановява се добре. Новината, че трябва да премине през химиотерапия, я разклаща сериозно. Това ни е трета сесия заедно, вече познава ТЕС.

Пристигна при мен видимо изнервеня и неспокойна. Непрекъснато пипа и оправя косата си. Не говори много, запъва се, трудно вербализира проблема и емоциите около него. Предстоящата химиотерапия е тема на сесията ни.

Клиентката ми се притеснява от това, че я очаква „пълна програма” от терапии след операцията. Чувства се, все едно са ѝ „дръпнали килимчето” под краката. Имала е нагласа, че поне химиотерапията ще ѝ се размине. Има две лекарски комиисии, които са казали, че според тях няма нужда, но лекуващия лекар настоява за химиотерапия. Клиентката ми е несигурен какво да направи и кого да послуша.

В болницата влиза за операция без усещането да е болна, но в момента, в който ѝ казват, че трябват няколко курса химиотерапия, започва да се чувства болна в мислите си. Може да откаже лечението, ако иска, но изпитва съмнение какво решение да вземе.

„Най-много ме е страх от евентуални увреждания от химиотерапията. Не съм сигурна дали ми трябва това лечение, но и не смея да го откажа.”

Решихме да работим над страховете и съмненията за да може да вземе решението „чисто”, адекватно, без емоционална натовареност.

Клиентката ми сподели, че химиотерапия ѝ е твърда асоциация с рак, с болест, с негативни последици и странични реакции. Страх я е от промените в кръвта и имунната система. Гаденето я плаши също. Тъжно ѝ е, че ще ѝ падне косата.

Усеща се напрегната, чувства си главата изпразнена от мисли. Чувства се болна в мислите си.

Започнахме с установката „Въпреки, че съм много напрегната заради химиотерапията и възможните последствия от нея, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно. Въпреки, че се съмнявам, дали ми трябва химиотерапия, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно. Въпреки, че химиотерапия ми е твърда асоциация с рак, с болест и странични ефекти и това много ме плаши, аз приемам, че имам този проблем и се обичам.”

Потупвахме по точките със „Стесни ми се хоризонта. Изпразни ми се главата. Химиотерапията ме плаши повече от рака. Химиотерапия звучи много страшно и ужасно. Не мога да взема решение какво да правя, много съм изплашена.”

Напрежението и усещането за изпразнена глава намаляха.

„Не съм сигурна дали наистина имам нужда от терапията. Не знам какво да правя. Много трудно решение! Де да можеше друг да го вземе това решение.”

„Не съм сигурна от кое се страхувам повече – от химиотерапията или от рака, който може да се върне.”

Засмива се изненадващо и се отпуска.

„Знам от кое ме е страх повече. От рака ме е страх повече.”

Не успяваше да свърже мислите и чувствата си с някакви усещания в тялото.

Излезе нов пласт. Клиентката осъзна, че се чувства много несигурна, но с ума си знае, че нищо не е 100% сигурно.

Направихме установка от това: „Въпреки, че въобще не съм сигурна кое е правилното решение и това ме плаши, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно. Въпреки, че искам да съм напълно сигурна в решението си, но знам, че е невъзможно, аз се приемам и обичам напълно и безрезервно.”

Потупвахме по напомнящи фрази свързани с несигурността. Клиентката говореше много тихо и бавно. Споделя, че се чувства по-уравновесена и с една идея ѝ е по-ясно, че трябва да мине през химиотерапията.

Продължихме с установка и напомнящи фрази свързани с притеснението от химиотерапията и за това, че няма да ѝ се размине. Клиентката се разплака. Продължихме мълчаливо да потупваме, докато се успокои. Клиентката сподели, че се чувства по-олекнала и спокойна. Не успява да определи интензитета на усещанията си.

Притеснението, което изплува на повърхността е, че не знае какво е състоянието ѝ. Казват ѝ, че ракът е хванат рано, в първи стадий, но че е много агресивен.

„Уж съм добре, пък трябва да се лекувам. Не съм болна, а трябва да се лекувам.”

Появиха се напомнящите фрази свързани с неясните изследвания и това, че не може да вземе решение. Изпитваше съмнение, че резултатите са неясни, защото тя се съмнява какво да прави и не може да вземе решение.

„Дори раковите ми клетки са против мен. Можеха да ме улеснят като си кажат направо какви са.”

Тук избухва едновременно в смях и плач.

„Тези гадни ракови клетки, измъчват ме, не искат да ми помогнат. Сякаш всички са срещу мене. Всички искат да ми помагат, но накрая пак аз трябва да решавам.”

Смее се, но говори много тихо. Споделя, че е ядосана на себе си и тялото си. Постепенно това усещане почти изчезва.

Внезапно клиентката е осенена от идеята, че това изпитание идва при нея за да го научи да взема такива важни решения и да се грижи за себе си. Разплаква се. След няколко минути мълчалив плач споделя тихо прозрението си:

„Винаги оставях себе си на последно място! Семейството, близките, разни хора, работата… и накрая аз. Даже често въобще не стигах до себе си. Задълженията към близките – винаги на първо място.”

„Много жесток начин да си напомня, че съм важна! Мога дори да загубя живота си заради този урок.”

Работихме с това, докато усещането спадна почти напълно. След това клиентката можеше ясно и силно да каже – „Аз съм важна. Само за себе си мога да съм на първо място, за никой друг.”

След това тяпрецени, че не иска да продължаваме за момента. На следващата сесия ми сподели, че е работил по записа от сесията няколко пъти и са излезли още емоции и страхове, които е отработил самостоятелно.

В края на сесията клиентката сподели, че се чувства леко разбита. Прозренията не са били неочаквани, но ѝ е тежко. Напрежението, което усещаше в началото беше изчезнало, чувстваше се по-спокойна, дори ентусиазирана. Вече не чувстваше главата си изпразнена, определено имаше по-голяма яснота за решението си.

„Вече мога да погледна в бъдещето.”