Човешките бебета са тип „носени бебета“
Често виждам/чувам чуденки защо бебетата не искат да спят сами, будят се често, искат на гърда и на ръце реших да споделя малко теория и каква е биологичната норма.
В природата има няколко типа бебета.
Едини тип бебета са тези, които още с раждането са достатъчно зрели за да могат да „напуснат гнездото“ и веднага да бъдат активни. Те като цяло се нуждаят от малко родителска грижа. Такива са агнетата, конете, като цяло всички чифтокопитни.
Втория тип бебета са тези, които „остават в гнездото“ – обичайно се все още неразвити зрение и слуф, могат да прекарат дълго време сами в гнездото/хралупата. Ако са бозайници – майчиното мляко е с такъв състав, че ги държи сити дълго време. Те обичайно са тихи, когато останат сами, за да не привличат хищниците. Такъв тип животни са лястовиците и котките.
Нас обаче ни интересува трети тип бебета – така наречените „носени бебета“, към тази класификация спадат човешките бебета. Този тип бебета обичайно се раждат „преждевременно“ (сравнено с останалите бозайници).
Специално човешките бебета се раждат около година по-рано в степента си на развитие. Това се дължи на физиологията ни – главите ни са твърде големи (много мозък, хахаха!) и за да могат да се родят бебетата ни безопасно, това трябва да се случи по-рано, като голяма част от развитието става извън утробата след раждането. Мислете за нашите бебебета като за кенгурчета, които след раждането трябва да порастнат в торбичката на мама.
Характерно за този тип бебета е така наречения „контактен плач“ – щом бъдат оставени сами започват да плачат. Често кърмене, нужда от близък телесен контакт с възрастен, кратки интервали на сън.
Всичко това не е грешка на природата. На първо място – някога е било опасно за живота на детето да бъде оставено само. А нашата биология се променя в пъти по-бавно от обществото ни.
Носенето, кърменето, съвместния сън всъщност помагат на детето да достигне своя оптимален разтеж и развитие. Така получава достатъчно стимули, които не го претоварват, за да се развие незрялата нервната система, за да подобри терморегулацията, да укрепне дишането. Телесният контакт помага на детето да развие социални и физически умения. Стимулира нервната система за да прави колкото се може повече връзки.
Също така ние като бозайници се учим чрез подражание. Съответно за да има необходимите социални умения детето е нужно да наблюдава възрастните от самото начало. А това не става когато бъде оставено да лежи някъде, колкото и модерно и удобно да е. Когато бива носено то има много по-широк поглед над нещата и се учи на всичко „от първа ръка“.
Нещо много интересно – когато детето е във възрастен и чуе стряскащ за него звук или види нещо плашещо то първо се „допитва“ до възрастния какво се случва. Ако възрастния реагира спокойно (ние имаме физиологичен отклик когато изпитваме страх – пулса се ускорява, дишането се променя, потим се и т.н.) детето също остава спокойно или се успокоява много бързо. Така детето ефективно се научава кое е опасно и кое безопасно.
Също така, когато започнат да се хранят с твърда храна много често предпочитат да ядат от чинията на възрастен, на когото имат доверие, защото това означава, че храната там е безопасна. Нормално е да подходят с недоверие към храната, която из изглежда непозната или е различна от тази, която възрастните ядат.
Детето обичайно спи по-дълго и по-спокойно, ако спи с възрастен. Според изследванията, които съм чела, майки и бебета, които се кърмят и спят заедно, спят по около 40 минути повече сумарно за денонощие, отколкото двойки майка-бебе, които не се кърмя и/или не спят заедно. Тук до голяма степен нещата са като с храненето, щом възрастния е наблизо детето се чувства сигурно и в безопасност.
За детето е безполезно да сме фокусирани само над него. Много по-полезно и ефективно за всички е когато ние като възрастни продължим обичайните си ежедневни задължения – в случая домакинската работа или други задачи, които изпълняваме ежедневно. А детето да е настанено удобно на гърба или на хълбока на мама или друг доверен възрастен. И да наблюдава какво се случва, а след време да изучава света пълзейки, пипайки, ходейки…
Човешките бебета физиологично са така устроени, че да бъдат носени. Краката и ръцете имат специфична форма, а към 3-4 месечна възраст, когато посегнем към детето, то се протяга така с ръце и крака, като да го сложиш на хълбок и да го носиш.