Добре, по-добре, идеално – раждането на Марина (част 3)
Последна част от историята на Марина*. Тя е на 26 г., бременна с второто си дете. Третата ни среща малко се отложи във времето, но успяхме да я направим преди раждането. Когато дойде при мен третия път се чувстваше супер.
„Чувствам се все по-добре! Имах някои неразположения, но те изчезнаха.“
Плана за тази сесия беше да работим раждането на първото дете на Марина, след което отново да проверим как е бебето и ако остане време да работим над обстановката в болницата, която никак не ѝ е допаднала, и да работим с персонала. Успяхме да изпълним плана изцяло.
Върнахме се малко преди да се роди първото ѝ дете. На разходка покрай морето с мъжа си. Проверихме ги и двамата как се чувстват. Марина е нетърпелива бебето да се роди, но иначе се чувства добре. Потупвахме за това нейно нетърпение.
Върнахме се при ЕХО-то на бебето в утробата малко преди да се роди. Бебето усеща сигурност. Физически се чувства добре, удобно му е. Помолихме ЕХО-то да ни върне назад във времето през периода на бременността, ако има нещо за изчистване – травми, страх или някакви други неща. Не ни показа нищо, тогава проверихме дали е готово да се роди.
Бебето беше готово да се роди, но нещо не беше особено ентусиазирано. Тогава Марина му показа, колко е хубаво навън, с какво нетърпение я очакват мама и татко, колко е хубаво да се гушкат и един куп други интересни неща.
Скоро ЕХО-то на бебето беше готово да се роди. Марина и бебето си избраха къде да се случи раждането и кой да присъства, кой да поеме пръв бебето. Проверихме отново ЕХО-то на Марина и това на бебето как се чувстват, дали са готови за раждането. Всички се чувстваха перфектно и Марина пристъпи към раждането.
В процеса на раждането Марина усети някаква болка в кръста. Започнахме да потупваме за да я изчистим. Постепенно стана ясно, че тази болка се дължи на безпомощност. Марина се е чувствала безпомощна по време на раждането на първото си дете, тъй като не е знаела какво да очаква от процеса. Чувства се в неведение.
Помолих Марина да се дисоциира от ЕХО-то. Тя започна да го потупва и да му разказва как ще се случат нещата за да е подготвено. Болката в кръста значително намаля. Марина продължи да потупва ЕХО-то. ЕХО-то имаше въпроси и ги зададе на Марина, тя му отговори.
Болката се сви до точка, беше останала съвсем малко. Марина потупва ЕХО-то още малко докато точката напълно изчезна.
Марина отново се асоциира с ЕХО-то. Болката вече я нямаше, усещаше малко силно контракциите. За това тя си ги представи като топли вълни, което ѝ донесе облекчение и бебето скоро беше в прегръдките на мама.
Направихме процеса на свързване между мама и бебе. След това отпечатахме картината. Мама и бебе си обмениха прекрасни емоции – щастие, всеотдайност, нежност.
„Не мога да повярвам! Много яко беше! И много интересно. Нямаше толкова физически усещания както, когато работихме за предстоящото раждане. Явно защото вече ги бях преживяла, сега усещанията бяха на друго ниво.“
Марина сподели, че тя и бебето са били разделени за 2-3 часа. Решихме да проверим дали няма нещо за разчистване свързано с тази раздяла.
ЕХО-то на Марина се чувстваше превъзбудено след раждането. Потупвахме го малко да се успокои. След това го попитахме дали си иска бебето, тя каза, че го иска. Предложихме ѝ да отиде да си го вземе (нямало е наложителна причина за тази раздяла). ЕХО-то на бебето се чувстваше малко неспокойно. Марина го потупа. Безпокойството си замина много бързо. На бебето му беше малко трудно да свикне с пространството, потупвахме го и за това. След което вече бебето се чувстваше отлично. Проверихме до края на престоя в болницата дали има нещо, върху което да трябва да работим, както и отново през бременността. Всичко беше наред! Пълна идилия!
Отпечатахме тази разкошна, пълна картина. Върнахме се да проверим дали всичко е наред и дали няма още нещо останало за разчистване. Нямаше. Имахме още време от сесията, за това проверихме отново как са нещата с бебето, с което е бременна в момента. Преминахме от зачатието до настоящия момент. Всичко беше наред, бебето – готово да се роди. Каза на мама, че ще я изненада с пристигането си. 🙂
Проверихме и таткото как е. Той беше добре, изпълнен с очакване.
Следващото, което направихме беше да отидем в болницата, за да разчистим неприятните чувства на Марина от обстановката. Коридора ѝ се струвал супер тъмен, нямало е светлина. Марина сложи допълнително осветление, повече пространство.
Пренесохме се в родилна зала. Марина имаше чувството, че ѝ е тясно и отново разширихме пространството. Тя добави баня, различни неща, които ѝ харесваха и от които имаше нужда. След което повика целия екип, който щеше да присъства. Марина им обясни какво очаква от тях, какви нужди има. ЕХО-то се чувстваше комфортно, спокойна, имаше им доверие. Тя провери дали всички от екипа са ОК с нейните нужди и желания. Много сигурност и спокойствие усещаше. Показа и на бебето екипа и мястото, за да се чувства и то добре и да не се роди в непозната обстановка, сред непознати хора.
Отпечатахме и тази картина. Марина си тръгна щастлива, окрилена за предстоящото раждане.
***
Чудите се какво се случи след това ли?
Бебето се роди на следващия ден. 🙂 Шегувахме се, че четвъртък е чудесен ден за раждане и то стана точно така. Раждането е минало доста бързо и леко. Марина ми сподели, че цял ден е усещала контракции, но не им е обръщала внимание. Следобеда, докато приготвяла вечерята, осъзнала, че няма да си е вкъщи за вечеря. Бебето се е родило за по-малко от два часа, след момента, в който е осъзнала, че всъщност ражда. Даже така са се стекли нещата, че таткото е присъствал, въпреки, че не е било част от първоначалния план.
„Мина точно както го наредихме, дори коридора беше различен.“
Ако искате и вие да наредите перфектното за вас раждане – обадете ми се за сесии Пренареждане на Матрицата за раждането.
